Вулканите – божества, митове, храмове

Дискретният чар на вулкана

„Стълбът на небето“ (според поетичното определение на Пиндар) за гърците бил Етне (вероятно значение „горя“), за римляните – Етна, а за арабите – Джебел (планина). Местните жители си го наричат свойски „Ла Монтаня“, още повече че е толкова кротък, че когато откровено изригва (обикновено той само пуши), лавата пълзи с 5 км в час, позволявайки им отблизо да й се порадват. Иначе това си е официално най-големият действащ вулкан в Европа. Височината му е спорна, както на всички действащи вулкани, но в момента се води 3350 м. Определено сицилианците са случили на вулкан. Както и на митология: според легендата Хефест (от гр. Ефестио – вулкан), в римския вариант -– Вулкан, бог на огъня и покровител на ковачите, живеел именно в планината Етна. Бил почитан в района около нея, а култът към него често се сливал с култа към Дионис, покровител на лозарите и винарите. Според личната му легенда, Дионис бил син на Зевс и красивата Семела. За да се спаси от гнева на Хера, ревнивата жена на Зевс, бил принуден да скита от място на място, като навсякъде садял лозя, които прекрасно се развивали на вулканичната почва. Сицилианското вино наистина е уникално, със или без божествена намеса.