Изключително задълбоченото изследване на Йоханес Хубер, публикувано за пръв път през 1873 г., заслужава да бъде прочетено и препрочитано. Авторът не скрива критичното си отношение към йезуитския орден, но и не отрича положителните му страни – не крие научните постижения на членовете му, нито пък безграничната неистова енергия, която го движи, и която създателят му Лойола сякаш вгражда в своето творение. Освен историческа характеристика на Европа и на част от нейните колонии по това време, описаните събития, факти и процеси биха могли да ни подскажат и обяснение защо народопсихологията на тази част от Европа е толкова различна от нашата…
Кои са йезуитите?
Да дадем думата на тази част от Европа, в която действа йезуитският орден. В речниците на английски език освен в основното си значение, понятието йезуит се дефинира и като хитър или двуличен човек. В немски – хитър фанатик. Във френски, испански и португалски речници – лицемерен човек. В италиански – остроумен лицемер. За българите йезуитски е равен на византийски… Йезуитите определено са и мистични, но според някои това е мистиката на звяра, на подхода, който оправдава всяко средство за постигане на целта… Опонентите на ордена го обвиняват в интригантства, окървавили цяла Европа, като заговорите срещу Елизабет Английска или френската католическа лига или в убийства, като това на Анри IV, например.
Има и друго – отношението на йезуитите към писаното слово. Книгите се фалшифицират, горят се или се осъждат, точно като книгата, която държите в ръцете си. Тя е осъдена от Конгрегацията за доктрината на вярата, екс инквизицията, и е включена в списъка „Index librorum prohibitorum“, или Списък на забранените книги, отменен едва през 1966 г.! Акт, който ни връща към времето на опожаряването на библиотеката в Александрия или ни пренася в света на Умберто Еко и манастирската библиотека, описана в романа „Името на розата“, в която „вредните“ за Църквата книги са всъщност недостъпни и осъдени на заточение и забвение. В този „Индекс“ са произведенията на Балзак, Джордано Бруно, Волтер, Галилео Галилей, Декарт, Дидро, Дюма, Юго и още много от най-светлите умове на Просвещението.
Авторът Йоханес Непомук Хубер (18 август 1830 – 20 март 1879) е германски писател, философ и богослов, ръководител на Старокатолическата църква. Като се изключи доста добре подчертаното лично отношение на автора, книгата е задълбочен, подробен и изчерпателен анализ на характера и историята на йезуитския орден, анализ, който на моменти придобива съвсем съвременно звучене.
Хубер е роден в Мюнхен. Първоначално предопределен за свещеническа кариера, той учи богословие още от детството си. Съчиненията на Спиноза и Лоренц Окен обаче го привличат към философията и именно тази специалност завършва в университета на родния си град през 1854 г. Няколко години по-късно той става професор (extraordinarius, 1859; ordinarius, 1864) в същия университет. Заедно с Дьолингер и други Хубер привлича голямо обществено внимание. Първо през 1869 г. с предизвикателството към ултрамонтанците на Първия Ватикански събор с трактата „Папата и съборът“ (Der Papst und das Koncil), който Хубер подписва с псевдонима Янус (Janus). А после през 1870 г. с поредица от писма (Römische Briefe, редакция на тайни доклади, изпратени от Рим по време на заседанието на съвета), които са публикувани под псевдонима Квиринус (Quirinus) в „Алгемайне цайтунг“.
Трактатът „Относно свободната воля“ (Über die Willensfreiheit, 1858), последван през 1859 г. от „Философията на църковните отци“ (Die Philosophie der Kirchenväter), както и настоящото изследване на йезуитския орден от 1873 г., са включени незабавно в Списъка на забранените книги и довеждат до строга забрана към студентите католици да посещават неговите лекции.
Сред другите му произведения са: „Идеята за безсмъртието“ (1864), „Студии“ (1867), „Ориентация в социалния въпрос“ (1865), „Песимизъм“ (1876), „Изследване на материята“ (1877), „За философията на астрономията“ (1878), „Споменът“ (1878).
Умира внезапно едва на 48 години, шест години след издаването на тази книга.
Отзиви
Все още няма отзиви.