Издаването на „Илюстрована Библия в гравюрите на Гюстав Доре“ е събитие за книжния пазар у нас. Българският читател има възможност да се запознае с едно от най-значимите произведения на големия френски художник, при това в качествено издание и графично оформление, сравнимо с най-добрите световни образци.
Гюстав Доре е роден на 6 януари 1832 година в Страсбург. Той е уникален талант, който няма академично образование, но има щастието да израсне в семейството на висококултурни и грижовни родители. Гюстав обожава майка си, която е негова опора и вдъхновение през целия му жизнен път. Баща му, Пиер Луи Христофор Доре, е способен инженер, строител на мостове и страстен любител на книгите. Младият Гюстав прекарва дълго време в семейната библиотека, с любопитство разглежда книгите с илюстрации, които са били широко разпространени през XIX век.
Средата в неговия роден град също способства за развитието на дарованието му. Старинният дом на Доре е разположен на една от най-тесните улички в Страсбург, която води директно към Катедралния събор на града. Величественият готически храм достига с върховете си до облаците и вълнува въображението на децата. За малкия Доре той завинаги остава символ на чудесното, необятното, грандиозното, непостижимото и прекрасното. Детските впечатления със сигурност помагат на въображението му да черпи вдъхновение, да замисля и осъществява грандиозни композиции. Легендата гласи, че Доре прави първите си рисунки, когато е едва четиригодишен. Когато става на 9 години, баща му отива да работи в град Бур, където му е възложена задачата да прокара железопътната линия между Лион и Женева. И тук средата е благоприятна за развитието на таланта на малкия Гюстав. Долината на река Рона, Вогезите, чиито склонове са покрити с борови гори, манастирските развалини на Света Одилия, старинните улички на Бур – всичко това впечатлява детето и дава стимул за творческото му развитие.
Влечението към рисуването на Гюстав Доре е толкова силно, че той не се съобразява с желанието на родители си, предпочитащи да направи кариера като инженер, и още като юноша избира да стане художник.
Следващият етап в живота му започва през 1847 година, когато Доре се мести да живее в Париж. Той прекарва много време на училищната скамейка в лицея „Карл Велики“ и постепенно се оформя като внимателен наблюдател, с невероятно чувство за хумор и буйна фантазия. Доре изрисува своите тетрадки с карикатури и жанрови сцени, над които се смеят съучениците му. Много време той прекарва и в залите на Лувъра и френската Националната библиотека, където изучава старинните гравюри. Доре не им прави копия, но си води записки за особеностите на костюмите, на шапките и позите. През същата 1847 г. той започва да прави рисунки за Le journal pour rire, а е само на 15 години! Година по-късно Доре започва работа в популярното сатирично списание La caricature. С него той си сътрудничи четири години, рисувайки предимно карикатури, които издава на серии всяка седмица. Успява да създаде над 2000 илюстрации.
Доре притежава феноменална зрителна памет, нито една от работите му не е правена в натура. Той лесно намира художествени решения за своите замисли, провокирани от видяното по улиците, от ситуациите, мимиките и жестовете. Вдъхновен от тях, младият творец създава обобщени, но реалистични образи. „Доре съчетава германския ред и организираност, френския романтизъм и впечатлителност“, пишат по-късно за него някои критици.
Постепенно славата на Доре се разраства и той се превръща в един от най-известните илюстратори на XIX век. Особено популярен е във Великобритания и Съединените щати. Сред почитателите му са не само редица водещи интелектуалци от епохата, но и влиятелни фигури като Уелският принц, бъдещият крал Едуард VII, както и самата кралица Виктория, настояла да получи автограф от художника за собствения си екземпляр от илюстрованата Библия.
След себе си Доре оставя над десет хиляди илюстрации към повече от 90 книги, стотици маслени и акварелни картини, много скулптори. Това, което го прави световно знаменит, са илюстрациите му към класически произведения на световната литература, включително „Божествена комедия“ на Данте, „Изгубеният Рай“ на Милтън, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Буря“ на Шекспир, „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Рабле, басните на Лафонтен. Доре успява да илюстрира и детска класическа литература, например арабските приказки от „Хиляда и една нощ“ и приказките на Шарл Перо.
Доре и илюстрациите на Библията
Особено място в творчеството на Доре заемат илюстрациите му по библейски сюжети. Френският художник работи върху тях в продължение на две години, а редица критици и изследователи ги определят като неговото най-забележително постижение. През 1866 г. те са публикувани във Франция и Великобритания едновременно, а скоро след това излизат и в Съединените щати. По-късно Библията с илюстрациите на Доре е издадена в десетки страни и има огромен успех в много държави от Европа и Америка. От появата си на белия свят досега книгата е преиздавана хиляди пъти. Огромен интерес към нея има и днес.
Илюстрациите на Доре към английското издание на Библията имат толкова голям успех, че му позволяват да открие своя собствена изложба в центъра на Лондон през 1868 г. На нея са представени огромни платна, съдържащи илюстрации към „Триумф на християнството над езичеството“ и „Христос напуска преториума“.
Гюстав Доре работи две години върху своите 241 илюстрации на Библията. Той прави стотици скици, десетки рисунки и мъчително търси точната форма, чрез която да пресъздаде сложните библейски образи. Главният проблем, с който се сблъсква художникът, е, че според него не всички събития от Библията могат да бъдат илюстровани. Затова Доре решава да се съсредоточи на ключовите книги и върху най-драматичните събития от Светото писание.
Ветхият завет (152 рисунки) художникът интерпретира през призмата на грандиозните природни картини и събития, на фона на които се разгръща историята. В Новия завет (78 рисунки) акцентът е не върху природата, а върху персонажите, които Доре се стреми да пресъздаде, без да нарушава иконографския канон. За по-любознателните си струва да се направи и важното уточнение, че думата „Ветхият“ идва от старобългарски език, когато се е произнасяла по този начин. С течение на времето тя се трансформира във „вехтия“, но в одобрения от Българската православна църква текст на Библията продължава да се използва „ветхият“.
Илюстрации на сюжети на библейска тематика са създавали много майстори на изобразителното изкуство. Несъмнено Доре е сред най-забележителните от тях. Реализмът на стила на Доре вдъхва нов живот на библейските разкази, описващи вълнуващите исторически събития. Преди това – в продължения на векове – фреските, мозайките, релефните изображения върху камъни, с техния точен иконопис, и ореолите над определени лица внасят известна изкуственост във възприятието им.
В илюстрациите на Доре библейските герои и места, на които са протекли събитията, изглеждат правдоподобно и естествено. За тях са характерни изключително внимание и към най-дребните детайли, техническо майсторство и реалистични изображения на човешките фигури, както и на фантастичните същества – чудовища, ангели и демони. Неговите черно-бели рисунки се отличават с минималистичен стил, с използването на неголям брой линии и оттенъци. Резултатът от работата му са силно въздействащи изображения, великолепно отразени движения, в които майсторски са доловени дълбоките емоции на персонажите.
Българското луксозно издание на ИК „Световна библиотека“ е с твърди корици и е близо 500 страници. Това е превод на т.нар. голямо фолио, известно като Библията от Тур, и съдържа всички 241 гравюри на Доре по библейска тематика. От тях 160 са с илюстрации по Ветхия завет, 81 са по Новия завет, а 21 са отнасящи се към т.нар. апокрифни или девтероканонични книги (второканонични), които са включени в православната и католическата Библия, но не и в еврейската или протестантската.
Любопитен детайл е, че гравюрите по произведенията на Доре са дело на някои от най-популярните гравьори от XIX век – Елиодор Пизан (1822 – 1890), Адолф-Франсоа Панемейкър (1822 – 1900) и Шарл Лаплант (1837 – 1903), които заслужават да им се даде дължимото признание. Прецизно изработените от тях гравюри по чудесен начин представят светлината и ефекта на дълбочината. Представеното издание е странирано класически в две колони. Те са графично разделени с великолепните орнаменти на италианския художник и гравьор Ектор Джакомели (1822 – 1904) .
Важно място в книгата заема и уводът на американския писател Елбърт Хъбърт (1856 – 1915). Това е не просто кратък биографичен очерк за Гюстав Доре, а завладяващ разказ. Той помага да се разберат особеностите на творческия път на гения и да се почувства атмосферата на културния живот в Европа през втората половина на XIX век. Съдържа и тънки психологически наблюдения, които ни позволяват да разберем по-добре светоусещането на френския художник.
Някои от илюстрираните събития са преразказани, а други са представени чрез откъси от библейския текст, взети от Синодалното издание на Библията от 1925 г., което излиза с осъвременен правопис през 1991 г. и има печат на Светия синод на Българската православна църква. Имената в текста съответстват на използваните в синодалната Библия.
Книгата не включва пълния текст на свещената книга на християните. Замисълът на Доре е значителна част от величествения библейски сюжет да бъде предадена чрез образи. Това е чудесен начин за първо запознаване с Библията. Той дава възможност на читателя да получи представа за много от най-важните персонажи и истории от Светото писание. Част от пояснителния текст към гравюрите е преведен от английски – от американското издание The Bible in Pictures by Gustave Dore.
Илюстрованата Библия с гравюрите на Гюстав Доре е завладяващо и вълнуващо произведение. Великолепните илюстрации и чудесно намереният баланс между тях, извадките от Библията и пояснителният текст я правят увлекателно четиво. То представлява интерес не само за вярващите, но и за любителите на изобразителното изкуство, за всеки, който иска да се докосне до древната мъдрост, да опознае по-дълбоко човешкото величие, силата на вярата в Бога, на страстите и на пороците.
Владимир Трифонов
Поръчайте „Илюстрована Библия в гравюрите на Гюстав Доре“ тук.